Чета, пиша, направих сефтето и с един постинг и почвам да се замислям (защо подяволите???) за това, че си чешем яко езиците, кой от работа кой от вкъщи и мислим свръх неща, житейски неща, човешки неща, къдрим ги и ги бръснем, пък то реалността каква е? По-голямата част от човечеството живее в бедност, има хора които нямат какво да ядат, има хора които самото физическо преживяване е борба, има хора които съдбата ги е направила инвалиди или страдащи а ние тука като някакви дечица се оплакваме за едни глупости с които за пореден път се обеждавам, че човек е същество което като има нещо и не го цени и иска още и още и още. Предния ми постинг беше за смисъла на живота, тук ще засегна и друга тема а именно с какво трябва да се задоволи човек в тоя смислено-безмислен живот? Мен в момента ми е кеф да седя и да си губя времето с blog.bg това осмисля донякъде живота ми през тези часове които пиша, чета и изобщо съзнанието ми е свързано тясно с blog.bg, но като ми дойдат някакви мисли че това е егати губенето на време и почва да ми става зле, ама какво да правя? Да отида и да нахраня цялата земя ли? Храня себе си и хората околко мен, тоест моето семейство и приятелката ми, грижа се за тях, слагам тях на първо място, а себе си винаги последен, въпреки че някога ме глезят ама това е защото със семейството имаме кръвна връзка, а приятелката ми е страхотна и мога да кажа, че аз и тя сме щастливци, че сме заедно и че сме се намерили. Та защо да мисля за глобални неща? Кво ми пука за неща които мога само да говоря, да се петлая и да ме карат да се чувствам някак си, а това да съм полезен за моите хора винаги ме кара да се чувствам добре, та излиза че трябва да се затворя и да сме като един отбор семейството и това да ни крепи. Може би и това е истината, като се замисля как са живели хората поколения назад, семейството е било ценност, институция, градивната клетка на обществото, а сега какво е семейството? Незнам, аз съм нямал истинско семейство, тоест баща и майка заедно, но това са неща които не мога да избера, но има неща които мога да праяв а именно да карам  хората около мен да се чувстват добре. Все още не мога да кажа че имам големите финансови възможности за да помагам и на други хора, но всичко с времето си, засега с морална подкрепа, която между другото е два пъти по-важна от финансовата според мен. Та изобщо в какво се убеждваме ние с Вас тук в този блог? Или си губим времето и както четох в едно проучване Интернет е голяма заплаха за бизнеса защото маса хора се развличат по време на работа и така осезателно им спада коефициента на полезно действия на работното място....:)
Но пък си е гот в блога кво да си кривим душите.....:)))))

    Здравейте на всички Вас които се подвизавате по една или друга причина в блоговете и по специално  в blog.bg. Това е първият ми постинг и реших да бъде свързан с нещо което ме терзае доста, с нещо което ме кара да се замислям често върху много и различни неща, а това нещо е именно висшата способност на човека да може да мисли, да може да разсъждава, да е на едно доста по-високо еволюционно ниво от всички други живи твари които ни заобикалят в тази голямо-малка планета, нашата планета Земя.
    Защо човек може да мисли? Не сте ли си задавали този въпрос? Както знаете в природата няма нищо случайно, а ние хората сме част от тази среда, част от планетата, въпреки че в последно време доста се промени начина на живот на хората и този начин, този забързан начин на живот ни кара все по-малко и по-малко да се замисляме, а това води до роботизиране. Всъщност хората за какво са създадени? За да успеят в живота ли? Живот който има няма 70 години и свършва, като от тези 70 години, 20 и повече са встъпване в живота, а последните 10 са за повечето мъка, било то от болест или от други психологични травми. И какво излиза, излиза че имаме околко 40 години, разбира се плюс минус според конкретния случай, но горе-долу толкова, 40. И през тези години какво трябва да направи човек? Да става рано сутрин, да ходи на работа, да се връща изморен и да си почива за следващия ден и това повтарящо се до свършването на тези 40 години. Е нали човек се стреми към нещо, цели се към нещо, какво е то? Защото излиза, че живота свършва в еднообразие, свършва без никаква логика, свършва по най-странния и неочакван начин. Какво постигаме след като умрем, никой незнае, аз лично съм убеден че има нещо след смъртта, незнам как да го нарека затова казвам "нещо".
    Звуча доста объркано може би, но и тя самата тема си е доста объркана, Вие как смятате, за какво е този живот, за какво трябва да се живее, къде му е пустия смисъл, че нещо немога да го намеря. И не смятате ли мили хора, че е блаженност това да си ограничен, да не мислиш за неща които неможеш да измислиш, или не е ли обратното висша форма на съществувание. Защото живота не е прост, еднозначен и т.н., а ако ние го живеем просто значи излиза, че не го живеем както трябва. А какво значи да живееш един смислен живот?
    Имам някой отговори в главата си, но ще изчакам да Ви чуя и съм убеден, че някой ще каже това което и аз си мисля.
    Надявам се да стане добър диалог, а не блаженна простота... :)
    Чао засега и лек ден на всички Вас.
    Поздравявам Ви с: http://youtube.com/watch?v=bxYuvavjCsk